Националният омбудсман Мая Манолова и представителите на инициативния комитет, подкрепящ референдума, Иво Сиромахов и Тошко Йорданов предложиха законопроект за мажоритарно гласуване на два тура и нужното за него прерайониране на страната. Информационният сайт Mediapool.bg съобщи, че на този етап се планува модел, при който държавата се разделя на 231 Едномандатни избирателни района (ЕИР) в страната и 9 избирателни района в чужбина. Тези в чужбина се формират според броя на гласувалите извън пределите на родината на парламентарните избори през 2013 и 2014 година. Това обуславя най-много мандати да се формират в Европа – четири.
Ако методиката бъде приета, това на практика ще означава, че с малко повече желание и организация българите в Германия ще могат да имат свой депутат в следващия парламент. Човек, който да представлява тях и да защитава техните интереси. Това не звучи никак лошо!
Но, как може да стане това?
Ако приемем, че няма да има големи промени в активността на гласуването в сравнение с тази от Избори 2016 може да се очаква, че около 50 000 българи в рамките на Европейския съюз ще упражнят правото си на глас. Във Великобритания ще гласуват около 17 -18 000 човека, ако не ги домързи да пропътуват дългите и скъпи разстояния. В Испания до урните ще се разходят около 10-11 000 наши сънародници. Да гласуват в Гърция ще се мобилизират около 4-5000 човека, а във Франция около 4000. Ако нищо не се промени, в Австрия ще гласуват едва около 3500-4000 българи. Ако се отворят минималния брой секции в Германия своя глас тук ще дадат около 8 000 българи. Ако се организираме и отворят повече секции техния брой може да се увеличи до към 10-11 000.
При положение, че Европа ще има 4 мандата, от огромно значение ще бъде образуването на районите (ЕИР). Очакванията са, че всеки един от тях ще включва около 12-13 000 гласували на изборите през 2014 и 2015 година. Приблизителната сметка показва, че един народен представител в изцяло мажоритарен парламент ще представлява малко над 10 000 души.
Англия и Испания е много вероятно да бъдат обособени в самостоятелни ЕИР. В такъв случай, от особенна важност е, кои други държави ще влязат в един ЕИР с Германия. Ако това са страни със слаба избирателна активност сред българите (Пример: Чехия, Словакия, Швейцария, Сърбия), то шансовете за българите в Германия да има свой депутат са много големи.
Причините за това са 3:
- Българите в Германия наброяват около 200 000 сънародници, но основната част от тях е концентрирана в Берлин, Мюнхен Хамбург и Кьолн. Градове, в които предвижването до секциите няма да представлява затруднение.
- В последните няколко години българската общност в Германия се развива и функционира отлично. Има своите културни организации, училища, църкви, спортни клубове, социални групи и медии. Комуникацията между българите в Германия е лесна и бърза.
- Българската общност в Германия все още няма свои неформални лидери. Но отделните градове, в които живеят повече българи вече има изявени такива. Подходящи за целта хора има достатъчно – учители в българското училище, успешни предприемачи, активни дейци на културните организации, публични личности, дарители, съветници към различни организации и активни студенти.
Вземайки тези три фактора под внимание, сплотяването на една част от българската общност в Германия около един кандидат прави неговото избиране на предстоящите избори напълно възможно и реално. Достатъчни са само 5000 гласа, а това са гласовете на едва 5% от хората с право на глас в Германия.
Кой може да сплоти българите в Германия?
Един наистина любопитен въпрос, на който тепърва ще потърсим отговор. В Германия живеят много достойни наши сънароднички и и сънародници, които имат този потенциал. Може би някой предприемач, който дава работа и препитание на български семейства? Една учителка е също достоен кандидат! Или някой от малобройните дарители и радетели за българската култура в Германия? Някой от консултантите, които помагат на новопристигащите да си уредят живоата в Австрия? А може да бъде просто човек, кйото да не живее в Германия, но да разбира нашите проблеми и нужди.
Ще се радваме и на предложения и идеи от страна на нашите многобройни читатели. Върти ни се идеята да направим и една онлайн анкета. Но всяко нещо с времето си! За сега е важно да свикнем с мисълта, че НИЕ, българите в Германия, можем да имаме свой депутат в следващия парламент.
