На 6 ноември в България ще се проведат избори за президент, заедно с референдума, иницииран от Слави Трифонов. Българите в чужбина имат право да участват и на двете гласувания, но след премахването на т.нар. “автоматични секции” отварянето на която и да е секция зад граница не е гарантирано.
За да бъде открита такава (не е ясно дали това важи за секциите в посолствата и консулствата) е необходимо да се съберат 60 заявления, с които българските граждани заявяват пред ЦИК, че смятат да упражнят правото си на глас на определено място в чужбина. Има две възможности за подаване на заявления:
- Подаване на електронно заявление на сайта на Централната избирателна комисия:
https://www.cik.bg/bg/nr2016/foreign/submit
- Изтегляне и подаване на хартиено заявление
От организацията Избори и референдуми в чужбина съветват:
„Имайте търпение със системата, когато ви дава грешки. Ако констатирате несъответствие сигнализирайте на екипа на Информационно обслужване на ЦИК на имейл: support@cik.bg.
Отговарят бързо.За добавяне на ново място в системата, препоръчително е да ползвате кирилица. Пощенският код е задължителен. При проблем, се свържете с нас.“
Как се стигна до тук?
Промените в изборния кодекс, провокирани от предстоящия президентски вот, доведоха до сериозни полемики относно гласуването в чужбина. От Патриотичния фронт настояваха за сериозно възпрепятстване и ограничение на възможностите за гласуване на българите, които живеят или се намират извън страната в деня на изборите. След остра обществена реакция и много протести, президентът Плевнелиев наложи вето на промените и те бяха върнати в парламента.
Недоволството на българите в чужбина и наложеното вето от президента принудиха депутатите да смекчат текстовете, но все пак някои изменения бяха запазени:
1) Таван на секциите в чужбина
До 35 на държава. Засегнатите страни, освен ябълката на раздора, Турция, са потенциално Великобритания, САЩ, Испания и Германия, където българските общности са най-многобройни.
2) Край на автоматичните секции
Предишният изборен кодекс осигуряваше автоматично отваряне на изборна секция, в случай че на предишния вот на въпросното място са гласували повече от 100 български граждани. Отпадането на тази практика води до неяснота и възможност за каквато и да е прогноза за броя на секции зад граница на предстоящия вот. Чисто теоретично, ако гражданите не подадат над 60 заявления на нито едно място в чужбина, то извън територията на България изборни секции може и да не бъдат открити.
3) Покачване на броя на необходимите заявления за отваряне на секция
Подадените заявления вече трябва да са 60, а не 40, както определяше предишният кодекс. Парадоксален е въпросът, какво ще стане, ако в една държава има събрани заявления за повече от фиксирания таван от 35 секции.
Независимо от неоспоримо усложнените условия за българската диаспора вследствие на тези промени, съществува и известен позитив: Липсата на гарантирани секции би трябвало да мотивира българските граждани зад граница сами да определят и покажат дали искат да гласуват и до колко се чувстват съпричастни с политическите и обществени процеси в България. Или по-просто казано:
